кипеж
[kiˈpɛʃ]
кипеж значение:
1. (пряко) Състояние на течност, която кипи; силно вълнение на водна маса.
2. (преносно) Усилена, напрегната дейност; силно оживление или проява на силни чувства.
3. (химия) Процес на ферментация.
- Ударение
- кипѐж
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-пеж
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кипежи
Примери за използване на кипеж
(пряко)
- Водата в казана беше в силен кипеж.
(преносно)
- В града цареше строителен кипеж.
- Тя усещаше кипежа на младостта в себе си.
(химия)
- Виното е още в кипеж и не бива да се затваря плътно.
Как се пише кипеж
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:къпѣти
Произлиза от глагола 'кипя'. Коренът има славянски произход и е свързан с движение на течности при нагряване или ферментация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- творчески кипеж
- трудов кипеж
- в състояние на кипеж