Енциклопения на българския език

ферментация

[fɛrmɛnˈtat͡sijɐ]

ферментация значение:

1. (биохимия) Метаболитен процес, при който микроорганизми (като дрожди или бактерии) превръщат въглехидратите (захари) в алкохол, киселини или газове при липса на кислород.
2. (преносно) Състояние на силно вълнение, недоволство или раздвижване сред група хора или в обществото.
Ударение
фермента̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фер-мен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
ферментации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ферментация

(биохимия)
  • Алкохолната ферментация е основен етап в винопроизводството.
  • Млечнокиселата ферментация превръща прясното мляко в кисело.
(преносно)
  • Политическата криза доведе до опасна ферментация на умовете сред младежта.

Синоними на ферментация

Антоними на ферментация

Как се пише ферментация

Пише се с 'е' в първите две срички. Окончанието е '-ция', а не '-сия'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fermentatio
От латинското 'fermentare' (да втасва, да кипи), което идва от 'fermentum' (квас, мая).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тиха ферментация
  • бурна ферментация
  • вторична ферментация