иносказание
[inoskɐˈzaniɛ]
иносказание значение:
1. (литература) Изразяване на мисъл по заобиколен начин чрез образи, символи и намеци, за да се скрие прекият смисъл; алегория.
- Ударение
- иносказа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-но-ска-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- иносказания
Примери за използване на иносказание
(литература)
- Баснята е жанр, изпълнен с иносказания.
- Авторът използва иносказание, за да избегне цензурата.
Антоними на иносказание
Как се пише иносказание
Сложна дума, съставена от съединителна гласна 'о' и корен 'каз'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки (калка)
Оригинална дума:ἀλληγορία
Старобългарска калка на гръцката дума 'алегория' (ἀλληγορία). Образувана от 'ино' (друг) и 'сказание' (казване, говорене) – буквално 'говорене по друг начин'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говори с иносказания
- тънко иносказание
Популярни търсения и запитвания за иносказание
какво е иносказание, иносказание или йносказание, иносказание или инусказание, иносказание или иноскъзание, иносказание или иносказъние, иносказание или иносказанйе, йносказание или инусказание, йносказание или иноскъзание, йносказание или иносказъние, йносказание или иносказанйе, инусказание или иноскъзание, инусказание или иносказъние, инусказание или иносказанйе, иноскъзание или иносказъние, иноскъзание или иносказанйе, иносказъние или иносказанйе