Енциклопения на българския език

метафора

[mɛˈtaforɐ]

метафора значение:

1. (литературознание) Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, скрит сравнителен елемент или аналогия.
2. (преносно) Образен израз, използван за по-силно емоционално въздействие в речта.
Ударение
мета̀фора
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-та-фо-ра
Род
женски
Мн. число
метафори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на метафора

(литературознание)
  • В стихотворението 'златна есен' е типична метафора.
  • Поетът си служи с разгърнати метафори, за да внуши усещане за самота.
(преносно)
  • Не го приемай буквално, това беше просто метафора за ситуацията ни.

Антоними на метафора

Как се пише метафора

Думата се пише с а във втората сричка и о в третата: метафора.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:μεταφορά (metaphorá)
Заета чрез латински или западноевропейски езици. От старогръцката дума μεταφορά, означаваща 'пренасяне', от μετά (през, отвъд) + φέρω (нося). Първоначално терминът се е използвал в реториката за преносно значение на дума.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разгърната метафора
  • жива метафора
  • използвам метафора
  • говоря в метафори
метафора : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник