Енциклопения на българския език

алегория

[ɐlɛˈɡɔrijɐ]

алегория значение:

1. (литература/изкуство) Художествен похват, при който отвлечено понятие, идея или нравствено качество се изобразява чрез конкретен образ, предмет или действие (иносказание).
Ударение
алего'рия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-ле-го-ри-я
Род
женски
Мн. число
алегории
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на алегория

(литература/изкуство)
  • Баснята е жанр, изграден изцяло върху алегорията.
  • В тази картина жената с везните е алегория на правосъдието.

Синоними на алегория

Как се пише алегория

Грешни изписвания: алигория, алегурия, алегорйя
Думата е чуждица и се изписва с 'е' във втората сричка, съответстващо на гръцкия корен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:allegoria
От старогръцки ἀλληγορία (allegoria), съставено от ἄλλος (allos) – 'друг' и ἀγορεύω (agoreuo) – 'говоря'. Буквално означава 'говорене по друг начин' (иносказание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа алегория
  • сложна алегория