намек

['namɛk]

намек значение:

1. (общо) Дума, израз или действие, с които се подсеща някого за нещо, без то да се назовава пряко и открито.

Ударение: на̀мек
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-мек
Род: мъжки
Мн. число: намеци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на намек

(общо)

Тя направи тънък намек за предстоящото си повишение.
Разбрах намека ти, но не съм съгласен.

Синоними на намек

загатване, подмятане, алюзия, инсинуация

Антоними на намек

пряко казване, откровение

Как се пише намек

Грешни изписвания: намег, нъмек

При проверка на звучността на крайната съгласна к се използва формата за мн.ч. – намеци или членуваната форма намекът, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:намеквам

Произлиза от глагола 'намеквам'. Коренът вероятно е свързан с идеята за меко, непряко изразяване ('мек') или е производен от стари славянски форми за даване на знак.

Употреба

Чести словосъчетания:

тънък намек
дебел намек
прозрачен намек
намек за заплаха

Фразеологизми:

разбирам от намек