Енциклопения на българския език

символ

[ˈsimvoɫ]

символ значение:

1. (общо) Образ, предмет или знак, който условно изразява или означава някакво понятие, идея или чувство.
2. (информатика) Единичен знак (буква, цифра, препинателен знак) в текст или код.
Ударение
сѝмвол
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сим-вол
Род
мъжки
Мн. число
символи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на символ

(общо)
  • Гълъбът е символ на мира.
  • Бялото знаме е символ на капитулация.
(информатика)
  • Паролата трябва да съдържа поне осем символа.
  • Този символ не се поддържа от шрифта.

Как се пише символ

Грешни изписвания: симвъл, симбол, синвол
Думата се пише с и в първата сричка и о във втората. Съгласната е в (от гръцкото 'beta/vita'), а не 'б'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:σύμβολον (symbolon)
От старогръцки 'symbolon' – знак, белег, разпознавателен знак. Буквално означава 'хвърлям заедно' (syn- 'заедно' + ballein 'хвърлям'), първоначално предмет, разчупен на две, по чието напасване хората са се разпознавали.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавен символ
  • статусен символ
  • символ на вярата