Енциклопения на българския език

инок

[inok]

инок значение:

1. (религия/архаично) Монах, отшелник; човек, който се е отдал на духовен живот в самота или манастир.
Ударение
ѝнок
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-нок
Род
мъжки
Мн. число
иноци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инок

(религия/архаично)
  • Старият инок преписваше житията на светците на светлината на свещта.
  • Той постъпи в манастира като инок.

Антоними на инок

Как се пише инок

Грешни изписвания: иног, йнок, инук
Думата завършва на звучна съгласна к. Проверка чрез формата за множествено число: иноци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:inokŭ
От старобългарски *inokŭ*, произлизащо от *inŭ* (един, сам, единствен). Буквално означава 'самотник', което е калка на гръцкото *monachos* (монах).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смирен инок
  • учен инок