послушник
[poˈsluʃnik]
послушник значение:
1. (религия) Лице, което живее в манастир и се подготвя да стане монах, изпълнявайки определени задължения (послушания), но все още не е дало монашески обети.
2. (преносно) Човек, който безропотно и сляпо изпълнява чужда воля; марионетка.
- Ударение
- послу̀шник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слуш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- послушници
Примери за използване на послушник
(религия)
- Младият послушник смирено изпълняваше нарежданията на игумена.
- Три години той живя като послушник, преди да бъде постриган в монашество.
(преносно)
- Директорът се обгради с послушници, които не смееха да му противоречат.
- Той не искаше да бъде политически послушник на чужда държава.
Синоними на послушник
Антоними на послушник
Как се пише послушник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:послоушати
От старобългарското 'послоушати' (подчинявам се, слушам). Свързано е с манастирската практика на 'послушание' – период на изпитание преди замонашване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- манастирски послушник
- смирен послушник
- партиен послушник