Енциклопения на българския език

калугер

[kɐˈlugɛr]

калугер значение:

1. (религия) Мъж, който е приел монашество; монах в православната църква.
Ударение
калу'гер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-лу-гер
Род
мъжки
Мн. число
калугери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на калугер

(религия)
  • Калугерите в манастира ставаха за молитва още преди изгрев слънце.
  • Той реши да се отрече от светския живот и да стане калугер.

Синоними на калугер

Антоними на калугер

Как се пише калугер

Грешни изписвания: калогер, кълугер
Пише се с у във втората сричка, въпреки гръцкия произход (където е с 'о'), поради утвърдената в българския език форма.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kalogeros
От средногръцки 'kalogeros' (калугер, монах), съставено от 'kalos' (хубав, добър) и 'geron' (старец).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черен калугер
Фразеологизми:
  • Запали ми се чергата, та изгорих на калугерите манастира
калугер : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник