императивен
[imperaˈtivɛn]
императивен значение:
1. (книжовен) Който има силата на заповед; задължителен, безусловен, нетьрпящ възражение.
2. (право) За правна норма – която е задължителна и не може да бъде променяна по волята на страните.
- Ударение
- императѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- им-пе-ра-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- императивни
Примери за използване на императивен
(книжовен)
- Ситуацията изисква императивни мерки за сигурност.
- Той говореше с императивен тон, който стъписа всички.
(право)
- Това е императивна разпоредба на закона.
Синоними на императивен
Антоними на императивен
Как се пише императивен
Пише се с е във втората сричка (императивен), следвайки латинския оригинал.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:imperativus
От латинското 'imperare' (заповядвам). Терминът навлиза в много европейски езици със значение на 'повелителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- императивен тон
- императивен мандат
- императивна нужда
Популярни търсения и запитвания за императивен
какво е императивен, императивен или импиративен, императивен или ймперативен, императивен или имперътивен, императивен или императйвен, импиративен или ймперативен, импиративен или имперътивен, импиративен или императйвен, ймперативен или имперътивен, ймперативен или императйвен, имперътивен или императйвен