повелителен
[povɛˈlitɛlɛn]
повелителен значение:
1. (пряко) Който изразява заповед, категорично искане или налага воля; нетърпящ възражение.
2. (граматика) Глаголно наклонение (императив), което изразява подкана, молба или заповед.
- Ударение
- повелѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ве-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повелителни
Примери за използване на повелителен
(пряко)
- Той проговори с повелителен тон, който накара всички да замълчат.
- Директорът издаде повелителни указания за новия проект.
(граматика)
- Формите за повелително наклонение в българския език се образуват от сегашната основа.
Синоними на повелителен
Как се пише повелителен
Пише се с е във втората сричка (-вел-), произлиза от повеля.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:повеля
Произлиза от съществителното 'повеля' (заповед) или глагола 'повелявам'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повелително наклонение
- повелителен тон
- повелителен жест