Енциклопения на българския език

властен

[ˈvlastɛn]

властен значение:

1. (пряко) Който притежава власт, могъщество или влияние; който има право да заповядва.
2. (преносно) Който обича да заповядва и да налага волята си; деспотичен, авторитарен по характер.
Ударение
вла̀стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
влас-тен
Род
мъжки
Мн. число
властни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на властен

(пряко)
  • Той беше властен владетел, уважаван от поданиците си.
(преносно)
  • Властният ѝ характер не търпеше възражения.
  • Тя го погледна с властен поглед.

Как се пише властен

Грешни изписвания: властн, влъстен
В мъжки род единствено число думата има непостоянно ъ (или е) между съгласните в края на корена. Във формите за женски, среден род и множествено число гласната изпада: властен -> властна, властни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:власть
Произлиза от съществителното 'власт', което има общославянски корен *vold- (владея, управлявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • властен характер
  • властна натура
  • властен поглед
  • властен жест