заповеден

[zɐˈpɔvedɛn]

заповеден значение:

1. (Пряко) Който съдържа или изразява заповед; който не търпи възражение.

2. (Граматика) Относящ се до наклонението на глагола, което изразява подбуда, молба или заповед.

Ударение: запòведен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: за-по-ве-ден
Род: мъжки
Мн. число: заповедни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заповеден

(Пряко)

Тя говореше със строг, заповеден тон.
Началникът издаде заповеден знак с ръка.

(Граматика)

„Ела тук!“ е изречение в заповедна форма.
Учихме за образуването на заповедно наклонение.

Синоними на заповеден

властен, категоричен, нареждащ, императивен

Антоними на заповеден

молителен, мек, колеблив

Как се пише заповеден

Грешни изписвания: заповедан, зъповеден, запуведен

Прилагателното завършва на -ен. Има подвижно ъ, което изпада в множествено число (заповедни), но в единствено число мъжки род се пише и изговаря е.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:заповед

Произлиза от съществителното „заповед“ + прилагателната наставка „-ен“.

Употреба

Чести словосъчетания:

заповеден тон
заповедно наклонение
заповеден начин

заповеден