диспозитивен
[dispoziˈtivɛn]
диспозитивен значение:
1. (Правна наука) Правна норма, която дава възможност на страните в правоотношението сами да определят правата и задълженията си; правилото се прилага само ако страните не са договорили друго.
2. (Книжовно) Който се отнася до разположението, плана или устройството на нещо (рядка употреба).
- Ударение
- диспозитѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дис-по-зи-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диспозитивни
Примери за използване на диспозитивен
(Правна наука)
- Членът от договора има диспозитивен характер и може да бъде променен по взаимно съгласие.
- Диспозитивните норми осигуряват гъвкавост в търговското право.
Синоними на диспозитивен
Антоними на диспозитивен
Как се пише диспозитивен
Грешни изписвания: деспозитивен, диспозетивен, дйспозитивен, диспузитивен, диспозйтивен, диспозитйвен
Пише се с и след д и след з (диспозитивен). Втората гласна е о.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dispositivus
От къснолатински *dispositivus* – „уреждащ“, „разпореждащ“, от глагола *disponere* (разполагам, нареждам). В правото навлиза чрез френската и немската правна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диспозитивна норма
- диспозитивно начало
- диспозитивен характер
Популярни търсения и запитвания за диспозитивен
какво е диспозитивен, диспозитивен или деспозитивен, диспозитивен или диспозетивен, диспозитивен или дйспозитивен, диспозитивен или диспузитивен, диспозитивен или диспозйтивен, диспозитивен или диспозитйвен, деспозитивен или диспозетивен, деспозитивен или дйспозитивен, деспозитивен или диспузитивен, деспозитивен или диспозйтивен, деспозитивен или диспозитйвен, диспозетивен или дйспозитивен, диспозетивен или диспузитивен, диспозетивен или диспозйтивен, диспозетивен или диспозитйвен, дйспозитивен или диспузитивен, дйспозитивен или диспозйтивен, дйспозитивен или диспозитйвен, диспузитивен или диспозйтивен, диспузитивен или диспозитйвен, диспозйтивен или диспозитйвен