Енциклопения на българския език

имане

[ˈimanɛ]

имане значение:

1. (фолклор/разговорно) Скрито съкровище, обикновено зарито в земята (пари, злато, скъпоценности).
2. (общо) Цялото движимо и недвижимо имущество, което някой притежава.
3. (граматика) Процесът на притежаване (отглаголно съществително от 'имам').
Ударение
ѝмане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ма-не
Род
среден
Мн. число
иманета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имане

(фолклор/разговорно)
  • Легендите разказват, че в пещерата е заровено хайдушко имане.
(общо)
  • Той пропи цялото бащино имане за една година.
(граматика)
  • Имането на пари не гарантира щастие.

Антоними на имане

Как се пише имане

Грешни изписвания: ймане, имъне

Думата завършва на -не, типично за отглаголни съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:имам
Отглаголно съществително от глагола 'имам'. В смисъл на съкровище се е развило във фолклора като 'това, което някой има скрито'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хайдушко имане
  • търся имане
Фразеологизми:
  • имане-нямане

Популярни търсения и запитвания за имане