Енциклопения на българския език

имот

[iˈmɔt]

имот значение:

1. (право) Недвижима собственост (земя, сграда, постройка), която принадлежи на някого.
2. (общо) Всичко, което някой притежава; състояние, богатство.
Ударение
имо'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-мот
Род
мъжки
Мн. число
имоти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имот

(право)
  • Той инвестира спестяванията си в недвижим имот в центъра на града.
  • Селският имот изисква много поддръжка.
(общо)
  • Разпродаде целия си имот, за да покрие дълговете.

Как се пише имот

Грешни изписвания: имод, ймот, имут
Проверка чрез форма за мн.ч.: имоти -> пишем имот.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'имѣти' (имам). Сродна с общославянския корен за притежание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • недвижим имот
  • частен имот
  • наследствен имот