Енциклопения на българския език

злато

[ˈzɫato]

злато значение:

1. (химия) Химичен елемент с атомен номер 79, благороден метал с жълт цвят, ковък, разтеглив и устойчив на корозия.
2. (преносно) Нещо много ценно, скъпо или с високи качества.
3. (преносно) Мил, скъп човек (често като обръщение).
Ударение
зла̀то
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зла-то
Род
среден
Мн. число
няма (за веществото)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злато

(химия)
  • Пръстенът е изработен от 14-каратово злато.
  • Добивът на злато в региона се е увеличил.
(преносно)
  • Времето е злато.
  • Този съвет струва злато.
(преносно)
  • Ела тук, мое злато!
  • Тя е истинско злато, винаги помага.

Как се пише злато

Грешни изписвания: злату, злъто

Думата завършва на , тъй като е съществително име от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:злато
Наследник на праславянската форма *zolto. Сродна с немското Gold и английското gold, произлизащи от индоевропейския корен *ghel- (жълт, блестящ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бяло злато
  • черно злато
  • течно злато
Фразеологизми:
  • мълчанието е злато
  • не всичко, което блести, е злато
  • златна среда

Популярни търсения и запитвания за злато