Енциклопения на българския език

съкровище

[sɐˈkrɔviʃtɛ]

съкровище значение:

1. (пряко) Скъпоценности (злато, сребро, скъпи камъни, пари), обикновено събрани накуп или скрити.
2. (преносно) Нещо или някой с изключително висока стойност, много обичан и ценен човек (често като обръщение).
Ударение
съкро'вище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сък-ро-ви-ще
Род
среден
Мн. число
съкровища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съкровище

(пряко)
  • Археолозите откриха древно тракийско съкровище.
  • Пиратите заровиха съкровището на самотния остров.
(преносно)
  • Това дете е истинско съкровище за родителите си.
  • Здравей, съкровище мое!

Как се пише съкровище

Думата се пише със ъ в първата сричка (представката 'съ-'). Завършва на -ще.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съкровищє
От глагола 'съкрити' (скрия) -> съкровен (скрит/таен). Първоначалното значение е 'място за криене на ценности', което преминава върху самите ценности.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златно съкровище
  • национално съкровище
  • търсач на съкровища
Фразеологизми:
  • нито за цяло съкровище (за нищо на света)