Енциклопения на българския език

изтрещяване

[istrɛʃˈtʲavɐnɛ]

изтрещяване значение:

1. (пряко) Издаване на внезапен, много силен и рязък звук (гръм, пукот).
2. (жаргон) Загуба на разсъдък, неадекватно поведение или състояние на крайна превъзбуда/глупост.
Ударение
изтрещя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-тре-щя-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
изтрещявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изтрещяване

(пряко)
  • Силното изтрещяване на гръмотевицата разтърси прозорците.
  • Чу се изтрещяване откъм гората.
(жаргон)
  • След три дни без сън настъпи пълно изтрещяване.
  • Това негово изказване е поредното доказателство за изтрещяването му.

Антоними на изтрещяване

Как се пише изтрещяване

Буквата 'щ' замества звуковете 'шт'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:трещя
От глагола 'изтрещя'. Звукоподражателен корен, свързан със силен гръм или трясък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тотално изтрещяване
  • масово изтрещяване
изтрещяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник