Енциклопения на българския език

изгърмяване

[izgɐrˈmjavɐne]

изгърмяване значение:

1. (пряко) Действието по глагола изгърмявам; произвеждане на силен гръм, експлозия или изстрел.
2. (жаргон) Провал, хващане в крачка (от полиция) или загуба на пари/позиция.
Ударение
изгърмя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-гър-мя-ва-не
Род
среден
Мн. число
изгърмявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изгърмяване

(пряко)
  • Чу се силно изгърмяване откъм складовете.
(жаргон)
  • След изгърмяването на фирмата, много хора останаха без работа.
  • Страхуваше се от изгърмяване на изпита.

Синоними на изгърмяване

Антоними на изгърмяване

Как се пише изгърмяване

Пише се с 'я' (променливо я) пред сричка, съдържаща 'а' или 'о', но в отглаголните съществителни на -не се запазва гласната от основата на несвършения вид (изгърмявам -> изгърмяване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гърмя
Отглаголно съществително от глагола 'изгърмявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапно изгърмяване
изгърмяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник