Енциклопения на българския език

гърмене

[gɐrˈmɛnɛ]

гърмене значение:

1. (пряко) Издаване на силен, трясък звук (гръм); процесът на възпроизвеждане на такъв звук.
2. (военно дело) Произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие или взривяване на експлозиви.
Ударение
гърмѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гър-ме-не
Род
среден
Мн. число
гърмения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гърмене

(пряко)
  • Гърменето на фойерверките продължи цяла нощ.
  • Чуваше се далечно гърмене откъм планината.
(военно дело)
  • Безразборното гърмене на фронта всяваше паника.

Антоними на гърмене

Как се пише гърмене

Грешни изписвания: гръмене, гармене
Коренът е гърм- (от гърмя), а не гръм-, тъй като е образувано от глаголната основа.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гръм
Отглаголно съществително от 'гърмя', произлизащо от праславянския корен *grьměti.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гърмене на шампанско
  • гърмене на пиратки