полудяване
[poluˈdjavɐnɛ]
полудяване значение:
1. (медицина/психология) Процес на загубване на разсъдъка; настъпване на психическо разстройство.
2. (преносно) Изпадане в състояние на крайна възбуда, гняв или неконтролируема емоция.
- Ударение
- полудя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-лу-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на полудяване
(медицина/психология)
- Страхът от полудяване е симптом при някои тревожни разстройства.
(преносно)
- Настана масово полудяване по новата модна тенденция.
Синоними на полудяване
Антоними на полудяване
Как се пише полудяване
Пише се с у (от корена луд). Променливото 'я' се запазва, тъй като е в ударена позиция преди мека сричка в глаголната основа (полудя̀вам), но тук е под влияние на гласната.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:луд
Отглаголно съществително от 'полудявам', образувано от прилагателното 'луд' с представка 'по-' (инхоативно значение - начало на действие) и глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно полудяване
- масово полудяване