Енциклопения на българския език

изправеност

[ispravɛnɔst]

изправеност значение:

1. (пряко) Състояние или качество на нещо, което е право, не е изкривено или наведено; стоене в изправена позиция.
2. (преносно) Качество на човек, който е честен, прям и спазва моралните норми.
Ударение
изпра̀веност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пра-ве-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изправеност

(пряко)
  • Изправеността на стойката е важна за гръбначния стълб.
  • Впечатляваше с гордата си изправеност въпреки годините.
(преносно)
  • Неговата изправеност не му позволяваше да участва в измамата.
  • Ценеше се заради моралната си изправеност и неподкупност.

Как се пише изправеност

Думата се пише с з (представка из-) и с едно н (суфикс -ост, добавен към прилагателното изправен). Пред беззвучна съгласна 'п', 'з' се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изправен
Произлиза от прилагателното 'изправен' + суфикса за образуване на абстрактни съществителни имена '-ост'. Коренът 'прав' води началото си от старобългарската дума 'правъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морална изправеност
  • телесна изправеност