почтеност
[pot͡ʃˈtɛnost]
почтеност значение:
1. (етика) Качество на човек, който спазва моралните принципи; честност, коректност и благоприличие в отношенията.
- Ударение
- почтѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- поч-те-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на почтеност
(етика)
- Почтеността му не му позволяваше да вземе подкуп.
- Тя е известна със своята професионална почтеност.
Синоними на почтеност
Антоними на почтеност
Как се пише почтеност
Думата се образува от 'почтен' + наставката '-ост'. Пише се с едно 'н', тъй като коренът не завършва на 'н' преди наставката (за разлика от 'ценност').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:почтен
Произлиза от прилагателното 'почтен', което води началото си от корена 'почит' (уважение) + наставка за абстрактно съществително -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лична почтеност
- политическа почтеност
- символ на почтеност