Енциклопения на българския език

изкривеност

[iskriˈvɛnost]

изкривеност значение:

1. (пряко) Състояние или качество на нещо, което не е право; наличие на деформация, извивка или отклонение от правата линия.
2. (преносно) Отклонение от истината, моралните норми или правилния начин на мислене.
Ударение
изкривѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-кри-ве-ност
Род
женски
Мн. число
изкривености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкривеност

(пряко)
  • Изкривеността на гръбначния стълб изисква специализирана гимнастика.
  • Забелязваше се лека изкривеност на рамката.
(преносно)
  • Има някаква морална изкривеност в постъпките му.
  • Това е професионална изкривеност на възприятията.

Как се пише изкривеност

Представката е из-, защото коренът започва с беззвучна съгласна 'к', но в българския език представката 'из-' се пише винаги със 'з' пред звучни и беззвучни съгласни (морфологичен принцип).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:крив
Образувано от страдателното причастие *изкривен* (от глагола *изкривя*) с наставката за съществителни имена *-ост*. Коренът е общославянски *крив*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • професионална изкривеност
  • гръбначна изкривеност
  • морална изкривеност