изпитателен
[ispitˈatɛlɛn]
изпитателен значение:
1. (пряко) Който е предназначен за изпитване, проверка или проба.
2. (преносно) Който изразява проучване, внимателно наблюдение или съмнение; изпитателен (за поглед).
- Ударение
- изпита'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-пи-та-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпитателни
Примери за използване на изпитателен
(пряко)
- Новият служител започна работа с тримесечен изпитателен срок.
- Самолетът извърши своя първи изпитателен полет.
(преносно)
- Тя му хвърли изпитателен поглед, опитвайки се да разбере дали лъже.
- Очите му гледаха изпитателно и строго.
Синоними на изпитателен
Как се пише изпитателен
Представката е из-, защото коренът започва с беззвучна съгласна, но в българския език представката се запазва морфологично (из-питам), въпреки че се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изпитам
Произлиза от глагола 'изпитам' + суфикс '-телен'. Коренът 'пит-' е общославянски (срв. 'питам').
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитателен срок
- изпитателен поглед
- изпитателен полигон
- изпитателен полет
Популярни търсения и запитвания за изпитателен
какво е изпитателен, изпитателен или изпитатален, изпитателен или испитателен, изпитателен или йзпитателен, изпитателен или изпйтателен, изпитателен или изпитътелен, изпитатален или испитателен, изпитатален или йзпитателен, изпитатален или изпйтателен, изпитатален или изпитътелен, испитателен или йзпитателен, испитателен или изпйтателен, испитателен или изпитътелен, йзпитателен или изпйтателен, йзпитателен или изпитътелен, изпйтателен или изпитътелен