Енциклопения на българския език

пробен

[ˈprɔbɛn]

пробен значение:

1. (Пряко) Който служи за проба, опит или проверка; предназначен да се тества качеството или пригодността на нещо.
Ударение
про̀бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
про-бен
Род
мъжки
Мн. число
пробни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пробен

(Пряко)
  • Направиха пробен пуск на новата машина.
  • Това е само пробен вариант на софтуера.

Синоними на пробен

Антоними на пробен

Как се пише пробен

Грешни изписвания: пробин, прубен
Прилагателното завършва на -ен в м.р. ед.ч. (пробен), а не на '-ин'.

Етимология

Произход:Немски / Латински
Оригинална дума:Probe / proba
От съществителното 'проба', което идва от немското *Probe* или латинското *proba* (доказателство, опит). Суфикс '-ен' за образуване на прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пробен срок
  • пробен изпит
  • пробен период
  • пробен тираж

Популярни търсения и запитвания за пробен