доверчив
[dovɛr'tʃif]
доверчив значение:
1. (психология) Който лесно се доверява на хората; открит и непредубеден към чуждите намерения.
- Ударение
- доверчѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- до-вер-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доверчиви
Примери за използване на доверчив
(психология)
- Той е твърде доверчив и често го лъжат.
- Доверчивият поглед на детето разтопи сърцето му.
Антоними на доверчив
Как се пише доверчив
Пише се с наставка -чив. Не се обеззвучава в при писане, въпреки изговора.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доверие
Производна дума от корена 'вер-' (вяра, доверие) с наставка '-чив'. Сродна с общославянското *věra.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доверчив човек
- доверчива усмивка