Енциклопения на българския език

подозрителен

[podozˈritɛlɛn]
Ударение
подозрѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-до-зри-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
подозрителни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише подозрителен

Пише се със 'з' (от зря, зрение), а не със 'с'. Втората гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подозрѣти
От 'по-' (представка) + 'зря' (гледам), свързано с идеята за гледане под око, с недоверие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • подозрителен шум
  • подозрителен пакет
  • подозрителен тип