Енциклопения на българския език

разсеян

[rɐsˈsɛjɐn]

разсеян значение:

1. (пряко) Който не е съсредоточен, чието внимание се отклонява лесно или е насочено към странични неща; забравен.
2. (физика) За светлина или енергия: който не е насочен в един лъч, а се разпространява в различни посоки (дифузен).
Ударение
разсѐян
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-се-ян
Род
мъжки
Мн. число
разсеяни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разсеян

(пряко)
  • Той беше толкова разсеян, че забрави ключовете си на вратата.
  • Ученикът хвърляше разсеян поглед през прозореца.
(физика)
  • В стаята влизаше само мека, разсеяна светлина.

Как се пише разсеян

Грешни изписвания: разсеен, расеян, ръзсеян
Думата се пише с двойно с (представка раз- и корен, започващ със с-). Буквата я се запазва и в множествено число (разсеяни), тъй като не е под ударение и не попада под правилото за променливото 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:sějati
Произлиза от глагола 'разсея' (представка 'раз-' за разпространение и корен 'сея'). В старобългарския 'сѣꙗти'. Първоначалното значение е свързано с разпръскване на семена, което по-късно метафорично се пренася върху вниманието и светлината.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разсеян поглед
  • разсеяна светлина
  • разсеян професор