еклектика
[ɛˈklɛktikɐ]
еклектика значение:
1. (изкуство/наука) Механично съединяване на разнородни, често противоречиви стилове, възгледи, теории или методи; липса на стилово единство.
2. (философия) Метод на изграждане на система чрез подбор на идеи от различни други системи, считани за най-добри.
- Ударение
- екле'ктика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-лек-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- еклектики
Примери за използване на еклектика
(изкуство/наука)
- Архитектурата на сградата е пример за еклектика, съчетаваща барок и модернизъм.
- В теорията му преобладава еклектиката, вместо оригинална мисъл.
(философия)
- Римската философия често се характеризира като еклектика.
Синоними на еклектика
Антоними на еклектика
Как се пише еклектика
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:eklektikos
От древногръцкото 'ἐκλεκτικός' (избиращ), от глагола 'ἐκλέγω' (избирам, подбирам). Терминът първоначално се е отнасял за философска школа, която подбира идеи от различни системи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архитектурна еклектика
- пълна еклектика