Енциклопения на българския език

хармоничност

[xɐrmoˈnit͡ʃnost]

хармоничност значение:

1. (изкуство / естетика) Наличие на хармония; съгласуваност, пропорционалност и благозвучие на съставните части.
Ударение
хармони́чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хар-мо-нич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хармоничност

(изкуство / естетика)
  • Картината впечатляваше с хармоничността на цветовете.
  • Те постигнаха удивителна хармоничност в отношенията си.

Антоними на хармоничност

Как се пише хармоничност

Пише се с ч пред наставката -ност, производно от хармоничен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:harmonia
От гръцката дума 'harmonia' (връзка, съзвучие), през латински, с българска наставка за абстрактно качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешна хармоничност
  • цветова хармоничност
хармоничност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник