Енциклопения на българския език

завършеност

[zaˈvɤrʃɛnɔst]

завършеност значение:

1. (общо) Състояние или качество на нещо, което е напълно готово, цялостно и без липси; пълнота.
Ударение
завърше́ност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-вър-ше-ност
Род
женски
Мн. число
завършености (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завършеност

(общо)
  • Картината впечатляваше със своята художествена завършеност.
  • Проектът все още липсва усещане за завършеност.

Синоними на завършеност

Антоними на завършеност

Как се пише завършеност

Думата се пише с единично н, тъй като наставката е -ост, добавена към причастието завършен. Не се получава удвояване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:завърша
Произлиза от глагола 'завърша' (с корен 'върш-', сродна със старобългарската 'врьшити' – върша, правя) + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'. Означава състояние на нещо, което е доведено до край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художествена завършеност
  • стилова завършеност
  • липса на завършеност