Енциклопения на българския език

стабилност

[stɐˈbilnost]

стабилност значение:

1. (общо) Качество или състояние на нещо, което е устойчиво, здраво, постоянно и не се променя лесно под външно въздействие.
Ударение
стабѝлност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-бил-ност
Род
женски
Мн. число
стабилности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стабилност

(общо)
  • Политическата стабилност е важна за икономическия растеж.
  • Конструкцията на сградата се отличава с изключителна стабилност.

Антоними на стабилност

Как се пише стабилност

Думата завършва на наставката -ост. При членуване се удвоява съгласната т: стабилността.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stabilitas
Заета чрез западноевропейските езици (френски stabilité или немски Stabilität) от латинското stabilitas, производно на stabilis (устойчив, непоколебим), което идва от корена stare (стоя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • финансова стабилност
  • политическа стабилност
  • емоционална стабилност