Енциклопения на българския език

издаване

[izˈdavɐnɛ]

издаване значение:

1. (Публикации) Процесът на подготвяне, отпечатване и пускане в разпространение на книга, вестник или друг печатен/дигитален продукт.
2. (Администрация) Официално връчване или изготвяне на документ, заповед или присъда.
3. (Социален) Разкриване на тайна или предаване на някого (предателство).
4. (Физическо) Вдигане на шум, звук или миризма (произвеждане).
Ударение
изда̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-да-ва-не
Род
среден
Мн. число
издавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издаване

(Публикации)
  • Издаването на новия роман отне две години.
  • Това издателство се занимава с издаване на учебна литература.
(Администрация)
  • Чакам за издаване на новата лична карта.
  • Издаването на заповедта предизвика недоволство.
(Социален)
  • Издаването на четата стана от вътрешен човек.
(Физическо)
  • Животното реагираше на издаването на всеки по-силен звук.

Антоними на издаване

Как се пише издаване

Окончанието за отглаголни съществителни в книжовния език е -не, а не диалектното '-нье'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:издавам
Отглаголно съществително име от глагола 'издавам' (несвършен вид).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издаване на книга
  • издаване на багаж
  • издаване на тайна
  • издаване на документ
издаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник