Енциклопения на българския език

натопяване

[nɐtoˈpjavɐnɛ]

натопяване значение:

1. (пряко) Потапяне на нещо в течност за определено време (за да се намокри, измие или омекне).
2. (разговорно / жаргон) Набеждаване на някого, издаване на тайна за нечия вина или участие в нарушение; предателство пред власти или началници.
Ударение
натопя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-то-пя-ва-не
Род
среден
Мн. число
натопявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натопяване

(пряко)
  • Натопяването на съдовете в гореща вода улеснява измиването им.
  • Рецептата изисква предварително натопяване на боба.
(разговорно / жаргон)
  • Той се страхуваше от натопяване пред шефа.
  • Натопяването на колегата доведе до уволнението му.

Антоними на натопяване

Как се пише натопяване

Пише се с я след меката съгласна п в наставката на несвършения вид (натопявам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:топити
Произлиза от глагола 'натопявам'. Коренът 'топ' означава потапям във вода или правя топло/течно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натопяване в престъпление
  • натопяване на хляб
натопяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник