Енциклопения на българския език

връчване

[ˈvrɤt͡ʃvɐnɛ]

връчване значение:

1. (Официален) Действието по предаване на нещо (документ, награда, пратка) лично в ръцете на получателя, обикновено по официален ред.
Ударение
връ̀чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
връч-ва-не
Род
среден
Мн. число
връчвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на връчване

(Официален)
  • Церемонията по връчване на наградите 'Оскар' ще се излъчва на живо.
  • Връчването на призовката стана в присъствието на свидетели.

Синоними на връчване

Антоними на връчване

Как се пише връчване

Грешни изписвания: врачване, връчвъне
Коренът се пише с ъ (от 'ръка'), а не с 'а'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръка
Отглаголно съществително от глагола 'връчвам', който произлиза от корена 'ръка' (в ръка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връчване на акредитивни писма
  • връчване на дипломи
  • лично връчване