извъждане

[izvɤʒdane]

извъждане значение:

1. (биология/селско стопанство) Процес на размножаване, отглеждане и получаване на поколение от животни; създаване на порода.

2. (разговорно) Изваждане или намиране на нещо отнякъде (остаряло или диалектно значение, свързано с корен 'вадя', но формата е специфична). В съвременния език основно се свързва с 'въдя'.

Ударение: извъ̀ждане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-въж-да-не
Род: среден
Мн. число: извъждания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извъждане

(биология/селско стопанство)

Извъждането на чистопородни коне е трудна задача.
Фермата се занимава с извъждане на редки видове птици.

Синоними на извъждане

развъждане, отглеждане, размножаване

Антоними на извъждане

изтребване, унищожаване

Как се пише извъждане

Грешни изписвания: изваждане, извъждани, йзвъждане, извъждъне

Коренът е '-въжд-' (от въдя с редуване д/жд в несвършен вид). Да се различава от 'изваждане' (вадя).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:въдя

Отглаголно съществително от 'извъждам' (несвършен вид на 'извъдя'). Коренът е 'въд' (свързан с размножаване).

извъждане