Енциклопения на българския език

размножаване

[rɐzmnoˈʒavɐnɛ]

размножаване значение:

1. (биология) Основно свойство на живите организми да възпроизвеждат себеподобни, осигурявайки продължението на вида.
2. (техника) Изработване на много копия от един оригинал (документ, файл, материал).
3. (общо) Значително увеличаване на броя или количеството на нещо.
Ударение
размножа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-мно-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
размножавания
Възвратна форма
размножаване се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размножаване

(биология)
  • Половото размножаване осигурява генетично разнообразие в популацията.
  • При бактериите се наблюдава безполово размножаване чрез делене.
(техника)
  • Забранено е нерегламентираното размножаване на авторски материали.
  • Машината за размножаване на ключове се повреди.
(общо)
  • Бързото размножаване на слуховете създаде паника.
  • Мерките целят спиране на размножаването на вредителите в складовете.

Антоними на размножаване

Как се пише размножаване

Пише се с а след ж (-жава-). Представката е раз- (пред звучен съгласен).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:множити
Образувано от 'размножавам', което идва от 'множа' (увеличавам броя). Коренът е свързан с 'много'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безполово размножаване
  • полово размножаване
  • вегетативно размножаване
  • размножаване на документи
размножаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник