Енциклопения на българския език

развъждане

[rɐzˈvɤʒdɐnɛ]

развъждане значение:

1. (биология/селако стопанство) Отглеждане и размножаване на животни или растения с цел увеличаване на броя им или подобряване на породата/сорта.
Ударение
развъ̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-въж-да-не
Род
среден
Мн. число
развъждания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развъждане

(биология/селако стопанство)
  • Фермата се специализира в развъждане на породисти коне.
  • Изкуственото развъждане на риба е доходоносен бизнес.

Синоними на развъждане

Антоними на развъждане

Как се пише развъждане

Пише се с ъ в корена. Променливо ж/жд в зависимост от глаголната форма (развъждам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:водити
От глагола 'развъждам', каузативна форма, свързана с корена 'вод-' (веда, водя). Представка 'раз-' за разпространение/умножаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкуствено развъждане
  • развъждане на добитък