изтребване
[istrɛbvanɛ]
изтребване значение:
1. (пряко) Действието по пълното унищожаване, избиване или ликвидиране на живи същества (хора или животни) или обекти.
- Ударение
- изтрѐбване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-треб-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изтребвания
Примери за използване на изтребване
(пряко)
- Масовото изтребване на бизоните променя екосистемата.
- Политика на етническо прочистване и физическо изтребване.
Синоними на изтребване
Антоними на изтребване
Как се пише изтребване
Думата се пише с з (представка из-), въпреки че при изговор се обеззвучава пред беззвучната съгласна т.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трѣбити
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'изтребвам'. Коренът е свързан със старобългарското 'трѣбити' (чистя, премахвам, жертвам), което претърпява семантично развитие към 'унищожавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- масово изтребване
- физическо изтребване
- лагер за изтребване