Енциклопения на българския език

избелея

[izbɛˈlɛjɐ]

избелея значение:

1. (пряко) Губя цвета си, ставам по-светъл под въздействието на слънце, пране или време; изсветлявам.
2. (човек) Ставам бял (за коса или лице), побелявам.
Ударение
избелѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-бе-ле-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
избелявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избелея

(пряко)
  • Завесите избеляха от силното слънце.
  • Ризата ще избелее, ако я переш с белина.
(човек)
  • Косата му избеля напълно за една година.
  • Лицето ѝ избеля от уплаха.

Антоними на избелея

Как се пише избелея

Грешни изписвания: избеля, избилея, йзбелея
Прилага се правилото за променливото 'я'. В 1 л. ед.ч. сег. време е 'избелея', но в минало свършено време е 'избеля' (той). В мн.ч. на минало време е 'избелели' (защото следва мека сричка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бял
Образувано от прилагателното 'бял' с префикс 'из-' и глаголна наставка, индикираща промяна на състоянието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • избелея от слънцето
  • избелели дънки
избелея : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник