Енциклопения на българския език

избледнея

[izblɛdˈnɛjɐ]

избледнея значение:

1. (пряко) Губя цвета си, ставам по-малко ярък (за материя, боя).
2. (за човек) Лицето ми губи руменината си (от страх, болест или студ).
3. (преносно) Губя сила, значимост или отчетливост (за спомен, чувство).
Ударение
избледнѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-блед-не-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
избледнявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избледнея

(пряко)
  • Завесите избледняха от силното слънце.
(за човек)
  • Тя избледня, когато чу страшната новина.
(преносно)
  • С годините споменът за войната избледня.

Как се пише избледнея

Грешни изписвания: избледнеа, избледня, йзбледнея

След 'н' се пише променливо я (в случая 'е' в основната форма 'избледнея', но в минало свършено време е 'избледнях'). В 1 л. ед.ч. сег. вр. окончанието е .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бледен
Префикс 'из-' + корен 'блед' + суфикс за глагол. Означава процес на загуба на цвят.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • споменът избледня
  • цветовете избледняха