побелея

[pobɛˈlɛjɐ]

побелея значение:

1. (пряко) Стана бял на цвят; изгубя цвета си.

2. (за коса) Косата ми става бяла (сива) вследствие на старост или стрес.

Ударение: побелѐя
Част на речта: глагол
Сричкоделение: по-бе-ле-я
Вид: свършен
Преходност: непреходен
Спрежение: I спрежение
Видова двойка: побелявам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побелея

(пряко)

Върховете на планината ще побелеят още през октомври.
Лицето му побеля от страх.

(за коса)

Баща ми побеля много рано.
Тя се притесняваше, че ще побелее от грижи.

Синоними на побелея

избелея, побледнея, осивея

Антоними на побелея

почернея

Как се пише побелея

Грешни изписвания: побеля, пубелея

Подчинява се на правилото за променливото я. Във формите, където ударението не е върху гласната или след нея следва мека сричка (-ея, -ееш), се пише е. (Сравни: побелял, но побелея).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:бѣлъ

От прилагателното 'бял' + глаголна наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:

побелея от старост
побелея от яд