Енциклопения на българския език

изсветлея

[izsvɛtˈlɛjɐ]

изсветлея значение:

1. (пряко) Ставам по-светъл, придобивам по-светъл цвят или губя тъмнината си.
2. (преносно) За лице или поглед — ставам по-ведър, по-радостен, освобождавам се от мрачно изражение.
Ударение
изсветлѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-свет-ле-я
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
изсветлявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изсветлея

(пряко)
  • Небето изсветля след бурята.
  • Косата ѝ изсветля от слънцето.
(преносно)
  • Лицето му изсветля, когато чу добрата новина.

Антоними на изсветлея

Как се пише изсветлея

Грешни изписвания: исветлея, изсветлеа, йзсветлея
Думата се пише с з и с едно до друго (из-свет-лея), тъй като представката е из-, а коренът започва със с.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
Образувано чрез префикса 'из-' (за завършеност на действието) и корена 'свет' (светъл). Развитие от старобългарското 'свѣтъ' (светлина).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изсветлея от слънцето
  • небето изсветля
  • косата ми изсветля