идеалист

[ideɐˈlist]

идеалист значение:

1. (Философия) Последовател на идеализма — философско направление, което приема идеята, духа или съзнанието за първично, а материята за вторично.

2. (Пряко) Човек, който се ръководи от висши нравствени идеали и се стреми към тяхното осъществяване, често пренебрегвайки практическата реалност.

3. (Психология) Човек, който е склонен да идеализира действителността или хората, приписвайки им несъществуващи положителни качества.

Ударение: идеалѝст
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: и-де-а-лист
Род: мъжки
Мн. число: идеалисти

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на идеалист

(Философия)

Като убеден идеалист, той вярваше, че съзнанието определя битието.

(Пряко)

Той беше непоправим идеалист и мечтаеше за свят без войни.
Младите идеалисти често се сблъскват със суровата действителност.

(Психология)

В любовта си той бе идеалист и не виждаше недостатъците на партньора си.

Синоними на идеалист

мечтател, романтик, фантаст, наивник

Антоними на идеалист

материалист, реалист, прагматик, циник, скептик

Как се пише идеалист

Грешни изписвания: идялист, едиалист, йдеалист, идеълист, идеалйст

Думата се изписва с две гласни е и а последователно (хиат), без да се вмъква 'я' или 'й'.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:idéaliste

Заета от френския език (idéaliste), произлизаща от гръцката коренна дума ἰδέα (идея, образ, вид). В българския език навлиза през Възраждането под влияние на западноевропейската и руската литература.

Употреба

Чести словосъчетания:

непоправим идеалист
млад идеалист
философски идеалист

идеалист