Енциклопения на българския език

скептик

[ˈskɛptik]

скептик значение:

1. (общо) Човек, който се отнася с недоверие и съмнение към всичко; който не вярва лесно.
2. (философия) Последовател на философското учение скептицизъм, според което обективното познание е невъзможно.
Ударение
ске'птик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скеп-тик
Род
мъжки
Мн. число
скептици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скептик

(общо)
  • Той е голям скептик и не вярва на новите технологии.
  • Опитах се да убедя скептиците в залата, че планът ще сработи.
(философия)
  • Античните скептици са търсили душевно спокойствие чрез въздържане от съдене.

Синоними на скептик

Антоними на скептик

Как се пише скептик

Грешни изписвания: скептък, скептйк
Пише се с 'е' в корена. Множественото число завършва на -ци (скептици) поради палатализация на 'к'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:skeptikos
От гръцки 'skeptomai' (разглеждам, обмислям). Първоначално се е отнасяло за философите от школата на скептицизма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вечен скептик
  • закоравял скептик