наивник

[nɐˈivnik]

наивник значение:

1. (характеристика) Човек, който е прекалено доверчив, простодушен и лишен от житейска хитрост или опит.

Ударение: наѝвник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-ив-ник
Род: мъжки
Мн. число: наивници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наивник

(характеристика)

Само пълен наивник може да повярва на тези празни обещания.
Той е добър човек, но голям наивник в деловите отношения.

Синоними на наивник

балама, будала, простодушко, лековерен

Антоними на наивник

хитрец, скептик, реалист

Как се пише наивник

Грешни изписвания: наивнък, наивен, нъивник, найвник, наивнйк

Пише се с И след гласната А (хиат). Проверката може да се направи с думата наивен.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:naïf

Заемка от френската дума 'naïf' (естествен, простодушен), произлизаща от латинското 'nativus' (роден, естествен), комбинирана с българската наставка за деятел '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:

голям наивник
политически наивник