Енциклопения на българския език

романтик

[romantik]

романтик значение:

1. (изкуство) Представител на романтизма в литературата и изкуството.
2. (психология) Човек, който е склонен към мечтателност, идеализация на действителността и силни емоционални преживявания.
Ударение
романтѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ро-ман-тик
Род
мъжки
Мн. число
романтици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на романтик

(изкуство)
  • Виктор Юго е един от най-великите френски романтици.
  • Немските романтици търсят вдъхновение във фолклора и мистиката.
(психология)
  • Тя е непоправим романтик и вярва в любовта от пръв поглед.
  • В този суров свят няма място за наивни романтици.

Синоними на романтик

Антоними на романтик

Как се пише романтик

Грешни изписвания: румантик, ромънтик, романтйк
Думата е чуждица и се пише с о в първата сричка, следвайки етимологията си (от roman).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:romantique
Заета от френски (romantique) или немски (Romantiker). Първоначално свързана с литературното течение Романтизъм.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непоправим романтик
  • вечен романтик
романтик : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник